Как да говориш с детето си за трудностите в училище
Грешките на родителите при разговор за слаби оценки и как да ги замениш с разговори, които помагат.
Разговорът, от който всички бягат
„Какво стана с контролното?“ И детето се затваря.
Реакцията на детето не е непременно неуважение. Тя е отговор на очаквания натиск. Ако всеки разговор за учебни трудности е последван от притеснение или лекции, детето се учи да крие, а не да споделя.
Грешките на родителите
Сравнението
„Иван получи шестица, а ти четворка.“ Сравнението дори и с добри намерения предизвиква срам, а не мотивация. Срамът блокира мисленето, а не го стимулира.
Незабавният съвет
„Трябва да учиш повече“, сказано в момента на споделяне на проблема. Детето не е искало съвет, искало е да бъде чуто. Бързият съвет сигнализира „Проблемът ти е дребен, а решението е просто“, дори ако не е.
Преувеличаването на последствията
„Ако не се поправиш, няма да влезеш в добра гимназия.“ Тревожните предсказания не мотивират хроничните ниски постижения, те замразяват.
Оценяване вместо разбиране
„Трябва да полагаш повече усилия“ предполага, че детето е мързеливо. Понякога то не разбира материала. Понякога има проблем с учителя. Понякога нещо извън класа го разсейва.
Как изглежда добрият разговор
Започни с любопитство, не с оценка. „Разкажи ми как мина контролното“ вместо „Какво е тая оценка?“
Изчакай отговора. Тишината е неудобна. Но дава пространство на детето да мисли и да каже нещо истинско.
Задавай въпроси, насочени към разбиране. „Кое беше трудното?“ „Имаше ли нещо, което не разбра?“ „Говорил ли си с учителя?“
Признай чувствата преди решенията. „Звучи като неприятна изненада“ преди „Какво ще правим?“ дава на детето усещане, че е чуто.
Решенията идват заедно, не от теб. „Какво мислиш, че би помогнало?“ е по-ефективно от наложения план. Детето, участвало в решението, е по-склонно да го спазва.
Когато проблемът е по-дълбок
Постоянен спад в оценките или нежелание да говори за училище може да сигнализира нещо извън учебното:
- Конфликт с учител или съученик
- Тревожност (не само академична)
- Затруднения в четенето или концентрацията, незабелязани преди
В тези случаи разговорът с класния ръководител или с педагогическия съветник е разумна стъпка.
Детето не трябва да чувства, че трудностите в училище са неговият личен провал. Те са предизвикателства, с които може да се справи, с подходяща подкрепа.