Как да взимаш по-добри бележки (Cornell метод и не само)
Структурираните бележки помагат да запомниш повече. Три метода за водене на бележки.
Проблемът с лошите бележки
Повечето ученици пишат бележки, но малко ги пишат ефективно. Резултатът: купища листове, пълни с думи, но при преговор, пълна каша.
Добрите бележки не са пълен препис на учителя. Те са твоя интерпретация на материала, структурирана по начин, удобен за бъдещия теб.
Корнелският метод
Разработен в Корнелски университет в средата на 20 век, методът разделя листа на три зони:
Лява колона (10%), Ключови думи и въпроси, добавяш след часа
>
Дясна колона (70%), Основните бележки, пишеш по време на урока или четенето
>
Долна лента (20%), Резюме с думи, пишеш накрая
Как работи:
- По време на урока пишеш основните точки в дясната колона
- До 24 часа след часа добавяш ключови думи и въпроси в лявата колона
- Накрая пишеш кратко резюме в долната лента
При преговор: покриваш дясната колона и отговаряш на въпросите от лявата, активно тестване, вградено в самите бележки.
Картографиране на мисли
При теми с много взаимосвързани концепции (исторически периоди, биологични системи, литературни теми), картата на мислите е по-ефективна от линейни бележки.
- В центъра: основната тема
- Клоните: главните идеи
- Под-клоните: детайли, примери, дати
Визуалната структура помага да видиш как частите се свързват в цяло, нещо, което линейните бележки не позволяват лесно.
Принципът на трансформацията
Нервобиологично, прехвърлянето на информация от една форма в друга дълбоко я обработва:
- Слушаш обяснение → пишеш с думи → рисуваш схема
- Четеш текст → правиш списък → правиш диаграма
Всяка трансформация изисква активно мислене и всяко активно мислене подсилва паметта.
Правилото за 24 часа
Изследванията показват, че преглеждането и допълването на бележките в рамките на 24 часа след часа ги „закрепва“ значително по-добре, отколкото преглеждането след дни.
Навикът не отнема много: 10 минути след час, за да организираш написаното, е достатъчен.
Цифрово или ръчно
Изследването на Mueller и Oppenheimer (2014) открива, че студентите, пишещи на ръка, запомнят концептуалното знание по-добре от тези, пишещи на лаптоп.
Причината: ограничената скорост на ръчното писане принуждава мозъка да осмисля и резюмира, вместо да преписваш стенографски всичко, което чуваш.
Ако пишеш дигитално: умишлено забавяй. Пиши по-малко, осмисляй повече.
Бележките като инструмент за преговор
Добрите бележки имат двоен живот: записват информацията в момента и служат за ефективен преговор по-късно.
За второто, корнелският метод е безценен: въпросите в лявата колона са готов тест при всяко преговаряне.
Ученко допълва бележките ти с визуални обяснения и въпроси, директно свързани с темата от урока.