Интервалираното повторение: как да запомним за дълго
Повторението на правилни интервали помага за дълготрайно запаметяване.
Кривата на забравянето: открита преди 140 години
В края на 19-ти век германският психолог Херман Ебингхаус извършва серия от забележителни изследвания върху паметта, върху собствената си памет. Той заучава стотици безсмислени срички и систематично измерва колко от тях помни след различни периоди от времето.
Резултатите му дават форма на закономерност, наречена „крива на забравянето“. Основният извод: без повторение, новозаучената информация се губи с тревожна скорост, в рамките на 24 часа се забравят около половината от новозаученото, а след седмица, повече от две трети.
Ебингхаус открива и нещо не по-малко важно: повторението в точния момент може драматично да забави тази крива. Въпросът е само кога точно.
Принципът на интервалираното повторение
Интервалираното повторение се основава на прост принцип: повтаряйте информацията точно когато е на ръба на забравянето, не по-рано (защото тогава повторението е ненужно), не по-късно (защото тогава трябва да я научите наново).
Колкото по-трудно се връща отговорът, толкова по-скоро трябва да го повториш, а лесните факти могат да почакат по-дълго. Така запомнянето е по-трайно с по-малко повторения.
Как работи на практика
Системите за интервалирано повторение разделят знанието на малки единици, карти с въпрос от едната страна и отговор от другата. Класическата реализация са физическите картонени карти, наредени в кутия с прегради: ново знание се поставя в преграда 1, при правилен отговор преминава в преграда 2, после 3 и т.н. Всяка преграда се преглежда по-рядко.
Дигиталните карти пазят сметката вместо теб и показват кои въпроси са за днес.
Пример за НВО
Ученик изучава 200 исторически факти за НВО. При стандартен подход, ученето ден преди изпита, той ще помни добре непосредствено след сесията, но голяма част ще е забравена след седмица.
При интервалирано повторение с 15 минути дневна работа в продължение на шест седмици трудните факти се връщат по-често, лесните по-рядко. Резултатът е по-трайна памет при по-малко общо време в сравнение с концентрираното учене.
Приложение по различни предмети
Методът работи особено добре при определен тип информация:
- История: дати, имена, причини и следствия на исторически събития
- Биология: анатомична терминология, функции на клетъчни органели, класификационни системи
- Химия: елементи от периодичната таблица, химични формули, реакции
- Чужди езици: речников запас, граматически правила
- Математика: формули, теореми, определения
При разбирателски предмети, езиков анализ, математическо доказване, физически задачи, интервалираното повторение допълва разбирането, но не го замества.
Ученко връща за преговор темите, в които си грешил, за да не се забравят.